За светлината у хората в Деня на будителите

Ежегодно на 1 ноември с уважение си спомняме за великите имена в родната история, които заслужено титулуваме “будители”. В съзнанието на всеки изникват различни личности, сред които неизменно са Иван Вазов, Христо Ботев, Паисий Хилендарски, Васил Левски и други, допринесли с усилията си за съграждане на националната идентичност в бурни и размирни времена.

Все по-често обаче си говорим за съвременните просветители или иначе казано: хората, които в XXI в. будят сетивата и култивират ценностите на всяка личност поотделно, респективно на цялото общество заедно.

Днес ценностната система търпи редица сътресения, а хората все по-често се лутат в житейския си път, сблъсквайки се с вечния въпрос: “Кое е лошо и кое е добро?”. Именно в такива моменти се появява изкуството като светлина, която да даде насока, дори в нечии животи да е едва мъждукаща.

Самият празник Ден на будителите влиза в официалния календар именно след едно световно сътресение, каквото е Първата световна война.

Дори и днес, в мирно време, всеки от нас търпи промени в емоционалния си свят, а резките такива, които можем да наречем катарзис, са плод на външни фактори и най-вече на до̀сега с делата на великите личности в съвременната история.

Катарзис – именно той е основната цел на театъра и всяка постановка, която се представя на аудиторията. Този вид сценично изкуство умело ни вкарва в един своеобразен диалог и докосва всичките ни сетива посредством реч, музика, танци, а понякога дори без думи. Поставяйки теми, свързани с истинската любов или невъзможната такава, с човешките пороци и ежедневния сблъсък с тях, театърът умело ни кара да се замислим за истински важните неща в живота. Актьорите влизат “в обувките” на обикновени хора и техните необикновени истории, показвайки на зрителя как всеки избор, който правим, има значение. По тази, а и по ред други причини, смело можем да наречем актьорите съвременни будители, защото имат силата да докосват всяка душа, пристъпила вратите на театъра и да надграждат завета, оставен от миналото.

И ако “Ходете на театър, не на чалга!” ви изглежда банален надпис на тротоара, то нека ви го кажем така: “Бъдете будни!” и позволете на днешните просветители да ви кажат това, което трябва да чуете.