fbpx

Любовта: най-очакваната пиеса

Трябва ли да настъпи 14 февруари, за да си спомним за любовта, която изпитваме към половинката си?

Очакваме ли тази дата по начина, по който се готвим да посетим пиеса, която е вълнуваща за нас?

Или това е моментът, в който получаваме официално право да пуснем на воля своя Вик за любов, просто защото денят идва, настига ни и копнеем да му се отдадем? С Любов!

Защото ТЯ е навсякъде – дори понякога да ни се струва, че е маскирана като „Лъжата“, си повтаряме, че напук на всичко е Истина. И пак я търсим, изпадайки в „Умопомрачение“… 

Безрезервна ли е, или я подчиняваме на егото си, превръщайки душата си в миниатюрен Бардак от противоречия… И „Малко комедия“ може би играем понякога, за да предизвикаме Чувството, но това ни е простено, защото каузата е свята. 

Любовта – пружината на живота, смисълът на диханието, подскоците на сърцето. Тя празнува! С нея става толкова „Горещо“ през снежния февруари, че мигом се стопява преследващата ни апатия на ежедневието. Ден, в който се сепваме, че сме тук – с дара, наречен живот, но не за да оглеждаме витрини и да се чудим скъп ли трябва да е подаръкът за любимия ни човек, или е важна стойността на жеста…

И Денят на влюбените е ежегодната пиеса за любов, за която купуваме билет, без да мислим за цената.

Очакваме завесата да се вдигне… За да ни припомни незабравимото, но нерядко игнорирано зад пелената на мрачния делник. 

За възвишеното, което ни издига, но ние честичко го принизяваме в страсти и пороци. 

За слънцето в зимния ден и топлината на домашния уют, които винаги навреме получаваме, но невинаги на момента оценяваме. 

За силата, която е всеопрощаваща и вездесъща, способна да прескочи и най-високата ограда от бодлива тел. 

За Нея, в чието име е залагана чест и поставян на карта живот. 

За Царицата, чиито доброволни поданици сме; и без чиято милост сме безлични човекоподобни. 

Посрещнете Я на сцената – 

Нейно Величество Любовта!