Театърът е любов. Любовта е театър

Отдавна ли ме чакаш?

Пита го тя, изглеждайки по-красива от всеки един от предишните три пъти този месец, в които той я бе чакал пред театъра.

Не, тъкмо дойдох.

Лъжата, която всеки един от тези три пъти изричаше. А истината бе, че я чакаше от поне половин час, защото нямаше търпение да я види. Нямаше търпение да влязат в театъра, за да може щом падне завесата, той свенливо да се опита да хване ръката ѝ. Не че някога го правеше. Ставаше му ту горещо, ту студено и в крайна сметка забиваше поглед в сцената и стоеше сковано през цялото време.

Какво щяхме да гледаме днес? „Бившата жена на моя живот“ ли?

Пита го тя отново и му се усмихва по онзи невинен детски начин, който го караше да вижда в нея и дяволче, и цвете.

Не, глупаче, на това бяхме миналата седмица, забрави ли?

Тя се смее. Нещо в него се разпада на милион парчета и се събира в огромна лавина от нежност.

Не съм забравила! Просто те дразня. Знам, че днес е ред на „Горещо“, а следвашия път сме на „Лъжата“.

Те влизат в театъра, потъват в мекотата му и след няколко минути вече са удобно настанени, чакайки постановката да започне. Той си мисли, че би  било чудесно, ако можеше да влезе в ролята на уверен и хладнокръвен мъж, който да оповести чувствата си на момичето, в което е влюбен и да се приключи с това веднъж завинаги. Но не може. Това би била прекалено трудна роля за него, а и той никога не е имал талант за актьор. Залата притъмнява и единственото светло петно е това, което се промъква иззад завесата. Остават секунди преди тя да се вдигне и…

Ей, искаш ли след като изгледаме „Горещо“ да идем за изпием по чаша вино някъде?

Той я поглежда изненадан. Дали иска? Нека помисли – чаша вино с най-очарователното момиче, което е виждал някога. Чаша вино с момичето, в което е влюбен от месеци и което води на театър постоянно, защото знае, че тя обожава театъра. Чаша вино с момичето, за което той не подозираше, че също копнее за компанията му.

Да, казва той. Искам, разбира се.

Постановката започва. Той размърдва леко ръка и хваща нейната. Усмихва се. Знае, че би я водил на театър цял живот. Театърът все пак наистина е любов.