Архив

5 начина да отбележите Световния ден на театъра

27 март е обявен за Световния ден на театъра, а какъв по-добър повод от това да разширите и обогатите театралните си изживявания? Независимо дали сте от хората, които не пропускат нова постановка, или сте от онези, които са по-придирчиви към спектаклите, сме сигурни, че нашите предложения за отбелязване на празника ще ви се сторят интересни и ще ви дадат добри идеи. Защото, макар да не го осъзнаваме, рутината често прониква в различни аспекти от ежедневието ни – в това число и в театралните ни навици.

Затова решихме да ви предложим 5 начина да отбележите Световния ден на театъра, които освен всичко ще ви изкарат от зоната ви на комфорт и ще ви помогнат да откриете нови измерения на театъра.

1.    Отидете на театрална постановка в жанр, който не харесвате особено.

Не се ограничавайте в един жанр. Да, чудесно е да знаете какво ви допада и да не рискувате, но помислете дали така не пропускате наистина интересни театрални постановки? Дайте шанс на нещо, за което сте си казвали НИКОГА. Независимо дали ще ви впечатли, или не, печелите и в двата случая – в единия доказвате на себе си, че сте прави, а в другия сте попаднали на ново изживяване в театъра.

2.    Изгледайте любим спектакъл на любим човек.

Разбира се, допускаме, че вече сте изгледали всички любими спектакли, които близките ви горещо са ви препоръчали. Но ако не сте, попитайте ги, ако трябва да ви препоръчат една-единствена постановка, коя би била тя. И в случай че не сте я гледали, задължително я посетете.

3.    Отидете на театър в друг град.

Следващия път, в който сте на командировка, почивка или просто пътят ви отведе в друг град, посетете постановка на местния театър. Усетете атмосферата, вгледайте се в актьорите и се насладете на различното изживяване.

4.    Купете си билет за първата театрална постановка, която видите на плакат, в първия театър, покрай който минете днес.

Кога за последно си купихте билет за театър спонтанно и без преди това добре да проучите режисьора, актьорския състав, продължителността? Нека Световният ден на театъра е вашето ново вдъхновение за излизате от зоната на комфорт.

5.    Подарете билети за театър на онези ваши колеги или приятели, които най-малко обичат да ходят.

В крайна сметка най-добрият начин да отбележите празника е като опитате да покажете на някого, който от години не е ходил на театър и който заявява, че няма желание да го прави, магията на сцената и историята, която се разиграва на нея. Хванете този човек за ръка, заведете го на най-добрата театрална постановка, която някога сте гледали, и му покажете, че всеки ден е Ден на театъра, стига да сте отворили сърцето си за изкуството.

Театърът е любов. Любовта е театър

Отдавна ли ме чакаш?

Пита го тя, изглеждайки по-красива от всеки един от предишните три пъти този месец, в които той я бе чакал пред театъра.

Не, тъкмо дойдох.

Лъжата, която всеки един от тези три пъти изричаше. А истината бе, че я чакаше от поне половин час, защото нямаше търпение да я види. Нямаше търпение да влязат в театъра, за да може щом падне завесата, той свенливо да се опита да хване ръката ѝ. Не че някога го правеше. Ставаше му ту горещо, ту студено и в крайна сметка забиваше поглед в сцената и стоеше сковано през цялото време.

Какво щяхме да гледаме днес? „Бившата жена на моя живот“ ли?

Пита го тя отново и му се усмихва по онзи невинен детски начин, който го караше да вижда в нея и дяволче, и цвете.

Не, глупаче, на това бяхме миналата седмица, забрави ли?

Тя се смее. Нещо в него се разпада на милион парчета и се събира в огромна лавина от нежност.

Не съм забравила! Просто те дразня. Знам, че днес е ред на „Горещо“, а следвашия път сме на „Лъжата“.

Те влизат в театъра, потъват в мекотата му и след няколко минути вече са удобно настанени, чакайки постановката да започне. Той си мисли, че би  било чудесно, ако можеше да влезе в ролята на уверен и хладнокръвен мъж, който да оповести чувствата си на момичето, в което е влюбен и да се приключи с това веднъж завинаги. Но не може. Това би била прекалено трудна роля за него, а и той никога не е имал талант за актьор. Залата притъмнява и единственото светло петно е това, което се промъква иззад завесата. Остават секунди преди тя да се вдигне и…

Ей, искаш ли след като изгледаме „Горещо“ да идем за изпием по чаша вино някъде?

Той я поглежда изненадан. Дали иска? Нека помисли – чаша вино с най-очарователното момиче, което е виждал някога. Чаша вино с момичето, в което е влюбен от месеци и което води на театър постоянно, защото знае, че тя обожава театъра. Чаша вино с момичето, за което той не подозираше, че също копнее за компанията му.

Да, казва той. Искам, разбира се.

Постановката започва. Той размърдва леко ръка и хваща нейната. Усмихва се. Знае, че би я водил на театър цял живот. Театърът все пак наистина е любов.