fbpx

Архив

Заедно, макар разделени, в Деня на театъра

„Най-искрените емоции съм видяла в огледалото на моята театрална съблекалня.“ Джуди Денч

Театърът…  онази магия, която завладява сетивата ни, карайки сърцата ни да туптят в ритъма на едно, да се смеем заедно, да притихваме заедно, да плачем заедно… Като един организъм. За момент да си позволим да бъдем други, някъде другаде, някак свободни, някак различни… Или пък за пръв път себе си… И ако емоциите на сцената са актьорска игра, то под нея вашите емоции са живи и истински, а зад нея, в съблекалните на театъра, сме човеци като вас и сме искрени.

Днес събираме парченца от големия пъзел, наречен живот и от голямото изкуство в него – театъра и празнуваме своя празник – Деня на театъра, 27 март, със затворени врати, но с отворени за вас сърца. Нетърпеливо чакаме всичко да отмине и онази буря от емоции на сцената и под нея отново да залее всички ни. И пак да се смеем заедно на дребните житейски неволи и истини.

Животът е сцена. И сцената живот е. Там се прераждаме, лутаме, търсим  и преоткриваме в своите нови превъплъщения нещо ново за себе си, частици истина. Там изкуството ражда живот. И той, животът, проплаква чрез сълзите ви. Виждаме го как се заражда в смеха на устните и очите ви, чуваме го във всеки плясък на ръцете ви. Ставате част от сцената и сцената свива гнездо в сърцето ви. За да пребъде чрез нас и чрез вас той, театърът.

Очакваме с нетърпение да се посмеем заедно с „Лъжата“ – комедията за истината, за избора, който правим всеки ден – да замълчим или да говорим, за тайните, които крием в любовта. Очакваме ви, за да преживеем заедно романтичната и забавна страна на любовта с „Горещо“. Очакваме ви с „Умопомрачение“, за да се опитаме да помогнем на мъжете да разбулят поне частица от тайнството, наречено жена, да я разберат и да се научат да оцеляват с нея. Или въпреки нея. С усмивка.

А до тогава помнете, че да лъжете себе си и сърцето си е умопомрачение, а да обичате горещо е дар. Че смехът е лекарство, а театърът – храм. Че 12-те години съществуване, които споделяме с вас, са повече празник от всеки един Ден на театъра. Че сълзата и смехът са двете съставки на живота, които го правят истински.

И че най-доброто предстои!

Любовта: най-очакваната пиеса

Трябва ли да настъпи 14 февруари, за да си спомним за любовта, която изпитваме към половинката си?

Очакваме ли тази дата по начина, по който се готвим да посетим пиеса, която е вълнуваща за нас?

Или това е моментът, в който получаваме официално право да пуснем на воля своя Вик за любов, просто защото денят идва, настига ни и копнеем да му се отдадем? С Любов!

Защото ТЯ е навсякъде – дори понякога да ни се струва, че е маскирана като „Лъжата“, си повтаряме, че напук на всичко е Истина. И пак я търсим, изпадайки в „Умопомрачение“… 

Безрезервна ли е, или я подчиняваме на егото си, превръщайки душата си в миниатюрен Бардак от противоречия… И „Малко комедия“ може би играем понякога, за да предизвикаме Чувството, но това ни е простено, защото каузата е свята. 

Любовта – пружината на живота, смисълът на диханието, подскоците на сърцето. Тя празнува! С нея става толкова „Горещо“ през снежния февруари, че мигом се стопява преследващата ни апатия на ежедневието. Ден, в който се сепваме, че сме тук – с дара, наречен живот, но не за да оглеждаме витрини и да се чудим скъп ли трябва да е подаръкът за любимия ни човек, или е важна стойността на жеста…

И Денят на влюбените е ежегодната пиеса за любов, за която купуваме билет, без да мислим за цената.

Очакваме завесата да се вдигне… За да ни припомни незабравимото, но нерядко игнорирано зад пелената на мрачния делник. 

За възвишеното, което ни издига, но ние честичко го принизяваме в страсти и пороци. 

За слънцето в зимния ден и топлината на домашния уют, които винаги навреме получаваме, но невинаги на момента оценяваме. 

За силата, която е всеопрощаваща и вездесъща, способна да прескочи и най-високата ограда от бодлива тел. 

За Нея, в чието име е залагана чест и поставян на карта живот. 

За Царицата, чиито доброволни поданици сме; и без чиято милост сме безлични човекоподобни. 

Посрещнете Я на сцената – 

Нейно Величество Любовта!

За светлината у хората в Деня на будителите

Ежегодно на 1 ноември с уважение си спомняме за великите имена в родната история, които заслужено титулуваме “будители”. В съзнанието на всеки изникват различни личности, сред които неизменно са Иван Вазов, Христо Ботев, Паисий Хилендарски, Васил Левски и други, допринесли с усилията си за съграждане на националната идентичност в бурни и размирни времена.

Все по-често обаче си говорим за съвременните просветители или иначе казано: хората, които в XXI в. будят сетивата и култивират ценностите на всяка личност поотделно, респективно на цялото общество заедно.

Днес ценностната система търпи редица сътресения, а хората все по-често се лутат в житейския си път, сблъсквайки се с вечния въпрос: “Кое е лошо и кое е добро?”. Именно в такива моменти се появява изкуството като светлина, която да даде насока, дори в нечии животи да е едва мъждукаща.

Самият празник Ден на будителите влиза в официалния календар именно след едно световно сътресение, каквото е Първата световна война.

Дори и днес, в мирно време, всеки от нас търпи промени в емоционалния си свят, а резките такива, които можем да наречем катарзис, са плод на външни фактори и най-вече на до̀сега с делата на великите личности в съвременната история.

Катарзис – именно той е основната цел на театъра и всяка постановка, която се представя на аудиторията. Този вид сценично изкуство умело ни вкарва в един своеобразен диалог и докосва всичките ни сетива посредством реч, музика, танци, а понякога дори без думи. Поставяйки теми, свързани с истинската любов или невъзможната такава, с човешките пороци и ежедневния сблъсък с тях, театърът умело ни кара да се замислим за истински важните неща в живота. Актьорите влизат “в обувките” на обикновени хора и техните необикновени истории, показвайки на зрителя как всеки избор, който правим, има значение. По тази, а и по ред други причини, смело можем да наречем актьорите съвременни будители, защото имат силата да докосват всяка душа, пристъпила вратите на театъра и да надграждат завета, оставен от миналото.

И ако “Ходете на театър, не на чалга!” ви изглежда банален надпис на тротоара, то нека ви го кажем така: “Бъдете будни!” и позволете на днешните просветители да ви кажат това, което трябва да чуете.

Премиера: “Умопомрачение” – за мъжете и техните вечни несгоди

Театрална къща “Вива Арте” има удоволствието да ви съобщи, че тазгодишният театрален сезон ще представи една вълнуваща премиера: постановката “Умопомрачение”. На 17 октомври 2019 г. на сцената на Драматичен театър “Адриана Будевска”, гр. Бургас и на 18 октомври 2019 г. на открита сцена „Сълза и смях”, гр. София ще имате възможност за пръв път да се насладите на представлението, а актьорската игра на Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов, Никола Парашкевов и Никол Карабинова ще ви пренесе в изпълнения с противоречия свят на Майлс Гладстон.  

Какъв е този свят? Майлс (Асен Блатечки) има всичко – прекрасна съпруга (Койна Русева), успешен бизнес с доверен партньор (Стефан Иванов) и щастливо омъжена дъщеря (Никол Карабинова). Но не за дълго. Животът му изведнъж тръгва в неочаквани посоки и за кратко придобива съвсем различни измерения – след като напуска жена си, той не успява да създаде успешна връзка и когато решава да се върне при нея, открива, че тя има нов и доста по-млад любовник (Никола Парашкевов), с когото е щастлива. Същевременно бракът на дъщеря му е пред разпад, а бизнесът му претърпява крах, след като е измамен от партньора си. 

“Умопомрачение” започва и завършва с вечната борба на мъжете да разберат жените. Финалът ще накара дамите искрено да се смеят, а мъжете да съчувстват – Майлс, младият любовник на жена му и бизнес партньорът се изолират далеч от противоположния пол и се потапят в размисли за неразгадаемата женска природа. 

Текстът на американския писател Сам Бобрик служи за основа на режисьора Борислав Чакринов, който умело превежда актьорския състав през редица обрати и сблъсъци, които едновременно карат публиката да се забавлява, но и да мисли за крехкостта на живота. 

5 начина да отбележите Световния ден на театъра

27 март е обявен за Световния ден на театъра, а какъв по-добър повод от това да разширите и обогатите театралните си изживявания? Независимо дали сте от хората, които не пропускат нова постановка, или сте от онези, които са по-придирчиви към спектаклите, сме сигурни, че нашите предложения за отбелязване на празника ще ви се сторят интересни и ще ви дадат добри идеи. Защото, макар да не го осъзнаваме, рутината често прониква в различни аспекти от ежедневието ни – в това число и в театралните ни навици.

Затова решихме да ви предложим 5 начина да отбележите Световния ден на театъра, които освен всичко ще ви изкарат от зоната ви на комфорт и ще ви помогнат да откриете нови измерения на театъра.

1.    Отидете на театрална постановка в жанр, който не харесвате особено.

Не се ограничавайте в един жанр. Да, чудесно е да знаете какво ви допада и да не рискувате, но помислете дали така не пропускате наистина интересни театрални постановки? Дайте шанс на нещо, за което сте си казвали НИКОГА. Независимо дали ще ви впечатли, или не, печелите и в двата случая – в единия доказвате на себе си, че сте прави, а в другия сте попаднали на ново изживяване в театъра.

2.    Изгледайте любим спектакъл на любим човек.

Разбира се, допускаме, че вече сте изгледали всички любими спектакли, които близките ви горещо са ви препоръчали. Но ако не сте, попитайте ги, ако трябва да ви препоръчат една-единствена постановка, коя би била тя. И в случай че не сте я гледали, задължително я посетете.

3.    Отидете на театър в друг град.

Следващия път, в който сте на командировка, почивка или просто пътят ви отведе в друг град, посетете постановка на местния театър. Усетете атмосферата, вгледайте се в актьорите и се насладете на различното изживяване.

4.    Купете си билет за първата театрална постановка, която видите на плакат, в първия театър, покрай който минете днес.

Кога за последно си купихте билет за театър спонтанно и без преди това добре да проучите режисьора, актьорския състав, продължителността? Нека Световният ден на театъра е вашето ново вдъхновение за излизате от зоната на комфорт.

5.    Подарете билети за театър на онези ваши колеги или приятели, които най-малко обичат да ходят.

В крайна сметка най-добрият начин да отбележите празника е като опитате да покажете на някого, който от години не е ходил на театър и който заявява, че няма желание да го прави, магията на сцената и историята, която се разиграва на нея. Хванете този човек за ръка, заведете го на най-добрата театрална постановка, която някога сте гледали, и му покажете, че всеки ден е Ден на театъра, стига да сте отворили сърцето си за изкуството.

За театъра, киното и славата – Асен Блатечки пред сп. DIVA

Пред списание DIVA Асен Блатечки разказва има ли нужда от време за себе си, или театърът е смисълът на неговото ежедневие. В любопитното интервю на Надя Костова можете да прочетете още какъв подарък е подарил на 17-годишната си дъщеря, сънува ли актьорски кошмари и дали застава пред екрана, за да гледа свои филми…

Asen

Театърът е любов. Любовта е театър

Отдавна ли ме чакаш?

Пита го тя, изглеждайки по-красива от всеки един от предишните три пъти този месец, в които той я бе чакал пред театъра.

Не, тъкмо дойдох.

Лъжата, която всеки един от тези три пъти изричаше. А истината бе, че я чакаше от поне половин час, защото нямаше търпение да я види. Нямаше търпение да влязат в театъра, за да може щом падне завесата, той свенливо да се опита да хване ръката ѝ. Не че някога го правеше. Ставаше му ту горещо, ту студено и в крайна сметка забиваше поглед в сцената и стоеше сковано през цялото време.

Какво щяхме да гледаме днес? „Бившата жена на моя живот“ ли?

Пита го тя отново и му се усмихва по онзи невинен детски начин, който го караше да вижда в нея и дяволче, и цвете.

Не, глупаче, на това бяхме миналата седмица, забрави ли?

Тя се смее. Нещо в него се разпада на милион парчета и се събира в огромна лавина от нежност.

Не съм забравила! Просто те дразня. Знам, че днес е ред на „Горещо“, а следвашия път сме на „Лъжата“.

Те влизат в театъра, потъват в мекотата му и след няколко минути вече са удобно настанени, чакайки постановката да започне. Той си мисли, че би  било чудесно, ако можеше да влезе в ролята на уверен и хладнокръвен мъж, който да оповести чувствата си на момичето, в което е влюбен и да се приключи с това веднъж завинаги. Но не може. Това би била прекалено трудна роля за него, а и той никога не е имал талант за актьор. Залата притъмнява и единственото светло петно е това, което се промъква иззад завесата. Остават секунди преди тя да се вдигне и…

Ей, искаш ли след като изгледаме „Горещо“ да идем за изпием по чаша вино някъде?

Той я поглежда изненадан. Дали иска? Нека помисли – чаша вино с най-очарователното момиче, което е виждал някога. Чаша вино с момичето, в което е влюбен от месеци и което води на театър постоянно, защото знае, че тя обожава театъра. Чаша вино с момичето, за което той не подозираше, че също копнее за компанията му.

Да, казва той. Искам, разбира се.

Постановката започва. Той размърдва леко ръка и хваща нейната. Усмихва се. Знае, че би я водил на театър цял живот. Театърът все пак наистина е любов.

Истинска и неподправена – Койна Русева пред списание АРТизанин

Актрисата в постановката “Малко комедия” на театрална къща Вива Арте, Койна Русева за режисьорските рамки, смисълът и кой формира вкуса ни – четете на страниците на бр. 07/2018г. на списание АРТизанин!Прочети още

Александър Александров пред списание АРТизанин

През 2018г. театрална къща Вива Арте ще празнува 10 успешни години от създаването си. Този годишнина е поводът директорът на театъра Александър Александров да бъде поканен от списание АРТизанин да сподели своите виждания за театъра в България днес, какво ни предстои и кои са най-големите ни постижения.Прочети още