fbpx

Блог

Сам Бобрик

Театърът и хората

Днес бихме искали да отдадем почит на Сам Бобрик – автора на пиесата „Умопомрачение”, който почина на 11 октомври 2019 г., няколко дни преди премиерата на нашия спектакъл.

Известен с неподражаемото си чувство за хумор, той неведнъж е заявявал, че се гордее повече с най-лошата си пиеса, отколкото с най-доброто си телевизионно шоу. И това е казано от човека, чийто първи телевизионен сценарий – за „Шоуто на Анди Грифин” – печели Наградата на Гилдията на американските сценаристи; който е спечелил още две награди на Гилдията и е с номинация за наградите „Еми”. А първият текст за песен, написан от него, е записан от Елвис Пресли и се превръща в хит.

Защо тогава е толкова очарован от театъра? (като нас самите, между другото ☺ ). „Пиесите са нещо лично”, казва Сам Бобрик. „Когато пиша пиеса, аз пиша за онова, което ми е интересно. Вълнуващо е. Самотно занимание е. Но го обожавам. Нали знаете поговорката: Ако обичаш работата си, няма да ти се налага да работиш и един ден през живота си!”

„Повечето от моите пиеси са комедии. Някои са романтични, други – язвителни, а трети направо ти отвяват главата. През последните 20 години пиша пиеси, каквито аз искам да пиша, независимо от това дали са комерсиални или не, и точно така планирам да продължа да пиша.

Честно казано, за мен няма нищо по-удовлетворяващо от това да седна сред публиката и да слушам как хората се смеят. Въпреки че в пиесите ми има моменти на прозрение и просветление, основната ми цел винаги е била да забавляват, да карат хората да си тръгнат от театъра с усещането за добре прекарана вечер. Животът и без това е достатъчно труден. Защо да ги подтикваме към самоубийство?”

За нас е радост, че успяхме да се докоснем до творчеството на Сам Бобрик и се надяваме да предложим още от неговите брилянтни пиеси на българската театрална публика.

На добър час през новия театрален сезон!

Есента, през която отново ще се върнем в театъра… и не само

Изминалият сезон ни даде да разберем, че колкото и големи да сме ние, хората,
винаги има нещо по-силно от нас. Крехкостта на нашето съществуване бе доказана за
пореден път. Преходността на битието също. Но и това мина, защото сезоните се
менят, също както чувствата, настроенията и желанията за нещо по-различно или по-
добро. Хора идват и си тръгват от живота ти. Но в тези моменти на криза всички
обърнахме поглед към онова, което прави съществуването ни по-лесно, по-специално
и по-приятно – изкуството. Когато летищата затвориха, театралните постановки
влязоха в домовете ни и превърнаха стоенето вкъщи пътуване в една друга реалност.

Колкото и нестандартна да е дистанцираната форма на общуване, трудно е да не
признаем, че е приятно да знаете, че актьорите, които обичате, са на един „клик”
разстояние от вас… Защото може би те ще ви изненадат с нещо, което не знаете.
Театърът е нещо живо, което съществува далеч извън залите и сцените. Защото
хората, които веднъж се докоснат до това изкуство, цял живот го носят в себе си.

За насладата от театъра, за любовта и удовлетворението от възхитената публика, за
мислите, които дадена постановка може да предизвика, за въздействието на добрата
театрална игра и за всички други неща, които театърът може и прави с актьорите и
наблюдаващите – за всичко това ще си говорим в блога на Viva Arte. За театъра в
града, за пътуванията и театралните постановки на различни сцени, за декора,
репликите и препятствията – за всичко това и още много.

Сипете си чаша топло кафе и ни поканете в домовете си, където заедно ще творим и
ще отдадем заслуженото на театъра. Почерпете задкулисно вдъхновение и си
подарете заслуженото удоволствие след дълъг ден. Отдайте се на няколко реда, в
които ще ви завладее стихийността на това изкуство, без дори да сте пристъпили
прага на залата. А след това – не забравяйте да си запазите билет за едно по-различно
пътуване – това навътре към дълбините на човешката душата.

Да, есента е тук и ние ще се върнем в театъра. Но тази есен ще бъдем по-близо до вас
отвсякога. Очаквайте блога на Viva Arte – който ще ви потопи в магията на сценичното
изкуство.