fbpx

Блог

театър

Есента, в която се завърнахме в театъра – а дано, ама надали

На пръв поглед изглежда, че театралната зала не се различава особено от останалите обществени места, които са потенциално опасни по време на пандемия.

Но това не е съвсем така и ние сме готови да ви го докажем:

– Поради наложените изисквания за 30% запълняемост на театралния салон, няма как да приемем повече от 140 зрители (а някъде и по-малко, в зависимост от капацитета на залата)

– Всички зрители влизат през отделни широки входа, постепенно, без да се засичат, освен ако не го направят умишлено

– Фоайето на театъра осигурява лично пространство, което е по-обширно от всеки ресторант, бар или дискотека, отново заради наложените изисквания за до 30% запълнямост на театралния салон.

– По време на спектакъла зрителите са настанени на препоръчителното разстояние един от друг. Всички те би трябвало да стоят спокойно, с гръб един към друг, да носят маски, с изключение на актьорите – поради спецификата на работата им (иначе бихме пренесли зрителите в някаква научно-фантастична реалност ). Но ако някой от зрителите реши да наруши предписанията, ние не сме в състояние да му попречим.

– Съгласно противоепидемичните изисквания театърът се дизенфикцира два пъти на ден, включително повърхности и пространства, проветрява се и се осигуряват дезинфектанти.

Държавата няма да си позволи да ни затвори отново. Ще ни затворите вие, зрителите, ако не ни подкрепите! Театралният салон е в пъти по-безопасен от градски транспорт, търговски обекти, заведения, барове, дискотеки, спортни събития, семейни тържества и много други.

Зрителите и актьорите споделят едно и също пространство и един и същ въздух. А след толкова месеци на изолация всички ние заслужаваме да споделим емоцията от една приятно прекарана вечер.

В тази обстановка на масова психоза и страх, човешката психика има нужда да се разтовари и затова ние продължаваме да работим, за да предложим едно от най-сигурните лекарства – смеха – а светът е оцелял, защото се е смял.

Омайна нощ

Подарете си една “Омайна нощ”

2020 г., когато на света не бяха дадени почти никакви поводи да се смее, създадената от Велко Кънев  постановка “Омайна нощ” ще го направи за 15-а поредна година. Датата е 20 ноември, а на една сцена отново се събират Мария Сапунджиева, Асен Блатечки и Юрий Ангелов. Откритата сцена “Сълза и смях” ще очаква посетителите, които, заедно с всички замесени в този проект, за последен път в София ще имат възможност да се насладят на историята. По текст на Жозиан Баласко, това късче от съвременната френска комедиография ще ви накара да забравите собствените си неволи и да се докоснете до тези на героите, да се посмеете истински с тях и дори да ви се прииска да имате повече време за разговори в компанията на някой непознат и чаша коняк.

“Омайна нощ’ проследява срещата на трима герои – затворничка, пусната в едва петдневен отпуск, ТВ водещ на хитово предаване и келнер с тежко минало и настояще. Те на пръв поглед са нищо повече от непознати, които нямат цел в своето пътуване.  Но дали разговорът им в бюфета на гарата ще ги остави за дълго такива? Има ли какво да крият един от друг, или именно фактът, че са от различни “вселени”, ще им помогне да бъдат по-искрени от всякога? А ако има нещо, което може да стопи ледовете между трима непознати по-добре от коняка, то това е шампанското! В нощта между два влака за Париж тримата непознати ще пият много шампанско и много коняк, ще се смеят и ще говорят по-свободно от когато и да било.

За първи път “Омайна нощ” се поставя през далечната 2005 г. и то не кога да е, а през месец февруари – месеца на любовното и алкохолното опиянение. В абсолютен унисон с това, в историята на героите преобладават любовта френска и тежкият махмурлук – защото може ли да го има едното без другото? В постановката и до днес се усеща присъствието на брилянтния режисьор Велко Кънев, който преди 15 години усеща нуждата от това да доставя радост и представя на българската аудитория история, която по неповторим начин ще ви накара да се усмихнете.

Тази гара в тази нощ ще се превърне в посока за тримата герои, които въпреки че на пръв поглед нямат нищо общо, ще открият, че приятелството между тях е повече от предопределено. За да станете свидетели на безупречната игра на Асен Блатечки, Мария Сапунджиева и Юрий Ангелов на 20 ноември, побързайте да се сдобиете с билети още сега!

Честит 1 ноември – с носталгия за миналото и с надежда за бъдещето

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“ С тази прокламация през 1923 г., в търсене на духовни стимули и тяхното откриване в мъдростта на наследството, оставено от един от най-великите българи, цар Борис III поставя началото на отбелязването на Деня на народните будители.

Ежегодно с наближаването на 1 ноември в обществото естествено се заговаря за времето, в което живеем и за мястото на съвременните будители в живота на всеки човек. Поглеждайки назад към миналото, към хората, чиито портрети всяват респект дори и до днес, малцина си задават въпроса: “Какво ни е останало от миналото?” Днес, в света на вещопритежанията и суетата, е сякаш по-трудно да се намерят хора, които подобно на нашите предци, посредством силата на словото и революционния плам в очите, “да събудят” дълбоко скритите заложби на обществото. Трудно, но не невъзможно!

Ние от Viva Arte искаме да ви поздравим с днешния празник и да ви пожелаем по-често да намирате време, в което да храните не само тялото, но и душата си. Четете книги, ходете на театър и слушайте хубава музика – готино е да правиш нещо смислено, още по-готино е посланието да достига до хората!

Благодарете на вашите будители, че са драснали клечката кибрит, която е предизвикала пожар в душата и мозъка ви. Защото обществото има нужда от повече такива хора, които в името на “големите малки неща” се извисяват над злободневните проблеми.

За стремежа “към образование и книжовност” и за възраждането на българския дух трябва да се говори. Защото будители има – не по професия, а по призвание. Едни пишат, други четат, трети преподават, четвърти играят на сцена – ако имаме очи да ги видим и уши да ги чуем, то тогава 1 ноември може да се превърне в истински триумф на будните хора и на светлото бъдеще.

На снимката: Очарователната Никол Берберова, която ни дава надежда за светло бъдеще

Сам Бобрик

Театърът и хората

Днес бихме искали да отдадем почит на Сам Бобрик – автора на пиесата „Умопомрачение”, който почина на 11 октомври 2019 г., няколко дни преди премиерата на нашия спектакъл.

Известен с неподражаемото си чувство за хумор, той неведнъж е заявявал, че се гордее повече с най-лошата си пиеса, отколкото с най-доброто си телевизионно шоу. И това е казано от човека, чийто първи телевизионен сценарий – за „Шоуто на Анди Грифин” – печели Наградата на Гилдията на американските сценаристи; който е спечелил още две награди на Гилдията и е с номинация за наградите „Еми”. А първият текст за песен, написан от него, е записан от Елвис Пресли и се превръща в хит.

Защо тогава е толкова очарован от театъра? (като нас самите, между другото ☺ ). „Пиесите са нещо лично”, казва Сам Бобрик. „Когато пиша пиеса, аз пиша за онова, което ми е интересно. Вълнуващо е. Самотно занимание е. Но го обожавам. Нали знаете поговорката: Ако обичаш работата си, няма да ти се налага да работиш и един ден през живота си!”

„Повечето от моите пиеси са комедии. Някои са романтични, други – язвителни, а трети направо ти отвяват главата. През последните 20 години пиша пиеси, каквито аз искам да пиша, независимо от това дали са комерсиални или не, и точно така планирам да продължа да пиша.

Честно казано, за мен няма нищо по-удовлетворяващо от това да седна сред публиката и да слушам как хората се смеят. Въпреки че в пиесите ми има моменти на прозрение и просветление, основната ми цел винаги е била да забавляват, да карат хората да си тръгнат от театъра с усещането за добре прекарана вечер. Животът и без това е достатъчно труден. Защо да ги подтикваме към самоубийство?”

За нас е радост, че успяхме да се докоснем до творчеството на Сам Бобрик и се надяваме да предложим още от неговите брилянтни пиеси на българската театрална публика.

На добър час през новия театрален сезон!

Есента, през която отново ще се върнем в театъра… и не само

Изминалият сезон ни даде да разберем, че колкото и големи да сме ние, хората,
винаги има нещо по-силно от нас. Крехкостта на нашето съществуване бе доказана за
пореден път. Преходността на битието също. Но и това мина, защото сезоните се
менят, също както чувствата, настроенията и желанията за нещо по-различно или по-
добро. Хора идват и си тръгват от живота ти. Но в тези моменти на криза всички
обърнахме поглед към онова, което прави съществуването ни по-лесно, по-специално
и по-приятно – изкуството. Когато летищата затвориха, театралните постановки
влязоха в домовете ни и превърнаха стоенето вкъщи пътуване в една друга реалност.

Колкото и нестандартна да е дистанцираната форма на общуване, трудно е да не
признаем, че е приятно да знаете, че актьорите, които обичате, са на един „клик”
разстояние от вас… Защото може би те ще ви изненадат с нещо, което не знаете.
Театърът е нещо живо, което съществува далеч извън залите и сцените. Защото
хората, които веднъж се докоснат до това изкуство, цял живот го носят в себе си.

За насладата от театъра, за любовта и удовлетворението от възхитената публика, за
мислите, които дадена постановка може да предизвика, за въздействието на добрата
театрална игра и за всички други неща, които театърът може и прави с актьорите и
наблюдаващите – за всичко това ще си говорим в блога на Viva Arte. За театъра в
града, за пътуванията и театралните постановки на различни сцени, за декора,
репликите и препятствията – за всичко това и още много.

Сипете си чаша топло кафе и ни поканете в домовете си, където заедно ще творим и
ще отдадем заслуженото на театъра. Почерпете задкулисно вдъхновение и си
подарете заслуженото удоволствие след дълъг ден. Отдайте се на няколко реда, в
които ще ви завладее стихийността на това изкуство, без дори да сте пристъпили
прага на залата. А след това – не забравяйте да си запазите билет за едно по-различно
пътуване – това навътре към дълбините на човешката душата.

Да, есента е тук и ние ще се върнем в театъра. Но тази есен ще бъдем по-близо до вас
отвсякога. Очаквайте блога на Viva Arte – който ще ви потопи в магията на сценичното
изкуство.