Новини

Любовта: най-очакваната пиеса

Трябва ли да настъпи 14 февруари, за да си спомним за любовта, която изпитваме към половинката си?

Очакваме ли тази дата по начина, по който се готвим да посетим пиеса, която е вълнуваща за нас?

Или това е моментът, в който получаваме официално право да пуснем на воля своя Вик за любов, просто защото денят идва, настига ни и копнеем да му се отдадем? С Любов!

Защото ТЯ е навсякъде – дори понякога да ни се струва, че е маскирана като „Лъжата“, си повтаряме, че напук на всичко е Истина. И пак я търсим, изпадайки в „Умопомрачение“… 

Безрезервна ли е, или я подчиняваме на егото си, превръщайки душата си в миниатюрен Бардак от противоречия… И „Малко комедия“ може би играем понякога, за да предизвикаме Чувството, но това ни е простено, защото каузата е свята. 

Любовта – пружината на живота, смисълът на диханието, подскоците на сърцето. Тя празнува! С нея става толкова „Горещо“ през снежния февруари, че мигом се стопява преследващата ни апатия на ежедневието. Ден, в който се сепваме, че сме тук – с дара, наречен живот, но не за да оглеждаме витрини и да се чудим скъп ли трябва да е подаръкът за любимия ни човек, или е важна стойността на жеста…

И Денят на влюбените е ежегодната пиеса за любов, за която купуваме билет, без да мислим за цената.

Очакваме завесата да се вдигне… За да ни припомни незабравимото, но нерядко игнорирано зад пелената на мрачния делник. 

За възвишеното, което ни издига, но ние честичко го принизяваме в страсти и пороци. 

За слънцето в зимния ден и топлината на домашния уют, които винаги навреме получаваме, но невинаги на момента оценяваме. 

За силата, която е всеопрощаваща и вездесъща, способна да прескочи и най-високата ограда от бодлива тел. 

За Нея, в чието име е залагана чест и поставян на карта живот. 

За Царицата, чиито доброволни поданици сме; и без чиято милост сме безлични човекоподобни. 

Посрещнете Я на сцената – 

Нейно Величество Любовта!

За светлината у хората в Деня на будителите

Ежегодно на 1 ноември с уважение си спомняме за великите имена в родната история, които заслужено титулуваме “будители”. В съзнанието на всеки изникват различни личности, сред които неизменно са Иван Вазов, Христо Ботев, Паисий Хилендарски, Васил Левски и други, допринесли с усилията си за съграждане на националната идентичност в бурни и размирни времена.

Все по-често обаче си говорим за съвременните просветители или иначе казано: хората, които в XXI в. будят сетивата и култивират ценностите на всяка личност поотделно, респективно на цялото общество заедно.

Днес ценностната система търпи редица сътресения, а хората все по-често се лутат в житейския си път, сблъсквайки се с вечния въпрос: “Кое е лошо и кое е добро?”. Именно в такива моменти се появява изкуството като светлина, която да даде насока, дори в нечии животи да е едва мъждукаща.

Самият празник Ден на будителите влиза в официалния календар именно след едно световно сътресение, каквото е Първата световна война.

Дори и днес, в мирно време, всеки от нас търпи промени в емоционалния си свят, а резките такива, които можем да наречем катарзис, са плод на външни фактори и най-вече на до̀сега с делата на великите личности в съвременната история.

Катарзис – именно той е основната цел на театъра и всяка постановка, която се представя на аудиторията. Този вид сценично изкуство умело ни вкарва в един своеобразен диалог и докосва всичките ни сетива посредством реч, музика, танци, а понякога дори без думи. Поставяйки теми, свързани с истинската любов или невъзможната такава, с човешките пороци и ежедневния сблъсък с тях, театърът умело ни кара да се замислим за истински важните неща в живота. Актьорите влизат “в обувките” на обикновени хора и техните необикновени истории, показвайки на зрителя как всеки избор, който правим, има значение. По тази, а и по ред други причини, смело можем да наречем актьорите съвременни будители, защото имат силата да докосват всяка душа, пристъпила вратите на театъра и да надграждат завета, оставен от миналото.

И ако “Ходете на театър, не на чалга!” ви изглежда банален надпис на тротоара, то нека ви го кажем така: “Бъдете будни!” и позволете на днешните просветители да ви кажат това, което трябва да чуете.

Премиера: “Умопомрачение” – за мъжете и техните вечни несгоди

Театрална къща “Вива Арте” има удоволствието да ви съобщи, че тазгодишният театрален сезон ще представи една вълнуваща премиера: постановката “Умопомрачение”. На 17 октомври 2019 г. на сцената на Драматичен театър “Адриана Будевска”, гр. Бургас и на 18 октомври 2019 г. на открита сцена „Сълза и смях”, гр. София ще имате възможност за пръв път да се насладите на представлението, а актьорската игра на Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов, Никола Парашкевов и Никол Карабинова ще ви пренесе в изпълнения с противоречия свят на Майлс Гладстон.  

Какъв е този свят? Майлс (Асен Блатечки) има всичко – прекрасна съпруга (Койна Русева), успешен бизнес с доверен партньор (Стефан Иванов) и щастливо омъжена дъщеря (Никол Карабинова). Но не за дълго. Животът му изведнъж тръгва в неочаквани посоки и за кратко придобива съвсем различни измерения – след като напуска жена си, той не успява да създаде успешна връзка и когато решава да се върне при нея, открива, че тя има нов и доста по-млад любовник (Никола Парашкевов), с когото е щастлива. Същевременно бракът на дъщеря му е пред разпад, а бизнесът му претърпява крах, след като е измамен от партньора си. 

“Умопомрачение” започва и завършва с вечната борба на мъжете да разберат жените. Финалът ще накара дамите искрено да се смеят, а мъжете да съчувстват – Майлс, младият любовник на жена му и бизнес партньорът се изолират далеч от противоположния пол и се потапят в размисли за неразгадаемата женска природа. 

Текстът на американския писател Сам Бобрик служи за основа на режисьора Борислав Чакринов, който умело превежда актьорския състав през редица обрати и сблъсъци, които едновременно карат публиката да се забавлява, но и да мисли за крехкостта на живота. 

За театъра, киното и славата – Асен Блатечки пред сп. DIVA

Пред списание DIVA Асен Блатечки разказва има ли нужда от време за себе си, или театърът е смисълът на неговото ежедневие. В любопитното интервю на Надя Костова можете да прочетете още какъв подарък е подарил на 17-годишната си дъщеря, сънува ли актьорски кошмари и дали застава пред екрана, за да гледа свои филми…

Asen

Истинска и неподправена – Койна Русева пред списание АРТизанин

Актрисата в постановката “Малко комедия” на театрална къща Вива Арте, Койна Русева за режисьорските рамки, смисълът и кой формира вкуса ни – четете на страниците на бр. 07/2018г. на списание АРТизанин!Прочети още

Александър Александров пред списание АРТизанин

През 2018г. театрална къща Вива Арте ще празнува 10 успешни години от създаването си. Този годишнина е поводът директорът на театъра Александър Александров да бъде поканен от списание АРТизанин да сподели своите виждания за театъра в България днес, какво ни предстои и кои са най-големите ни постижения.Прочети още