fbpx

Как разказва театърът днес?

театър

Този въпрос ни кара да се замислим – за връзката на изкуството с времето, защото творенията на човека са сред нещата, които носят най-много история в себе си. Какво бихте казали вие за театъра днес? Но помислете добре. От отговора зависи много – защото публиката е малката променлива, която прави всяка постановка уникална за себе си. Преди да ни отговорите, настанете се удобно, сипете си чаша от любимото вино и нека заедно да разгледаме театъра “отвътре”. 

Tрудно, почти невъзможно, би ни било да опишем с няколко думи и същевременно в пълнота формата, чрез която достига днес театърът до зрителите. Но пък не пречи да се опитаме накратко да се потопим в изкуството такова, каквото го познаваме днес. Преди всичко, театърът за човек е това, което той чувства, разбира, вижда и (не) харесва. И в това няма нищо странно. Осъзнаването на културата от зрителите в голяма степен очертава рамките, в които тя да съществува. 

Защото разказът, който стои в основата на всяка постановка и чертае сюжета на историята, се разказва посредством словото, движенията и образите, които се изграждат, но се възприема от очите, ушите и сетивата на седящите отсреща. Цялата магия в залата се случва не на сцената, а по седалките. Благодарение на културната памет на зрителите и тяхната връзка с разказа, благодарение на емоциите, които всеки индивид преживява, ние успяваме да ви въздействаме. Или поне се опитваме.  

В търсене на театъра

Това, което безспорно формира облика на театралния разказ, е времето, в което живеем. А какво е то? Време на суета, на промени, катаклизми и изненади, но и време на любов, приятелство и топлина. Духът на съвременната реалност и общият социален облик, наред с потребностите, които всички ние, като хора, демонстрираме, са в основата на изкуството, което се представя. 

Извън обсега на “нашия театрален разказ” може би остават полюсните постановки, които са сами по себе си ново изкуство и за които е по-лесно от всичко останалото да кажем “Беше страхотно!” или “Не бих повторил!”. Но това, което е най-интересно, е фактът, че театралният разказ е плод на усилията, мислите и разбиранията на няколко различни човека като крайният резултат се явява пресечната точка на автора, режисьора и персонажа. 

И след като вече си казахме няколко думи за сюжета, то смело можем да обърнем поглед към изграждането на образите, което има също толкова голямо значение за съвременния театър. Културата ни днес е такава, че сме свикнали да мислим, възприемаме и помним чрез образи – именно с тази човешка черта театърът умело си играе, като изгражда запомнящи се и силно въздействащи персонажи, които дълго се помнят. Същото прави и с мястото и времето на събитията. 

Театралният разказ обаче може да се дефинира по още редица други негови основни характеристики. Има такива постановки, които с кратък момент напрежение насищат целия отрязък от време, но има и такива, в които сцените поетапно наслагват емоцията, която неусетно се загнездва в душите на зрителите – хитро, нали? 

Безспорно за ефектността на разказа допринасят звука и осветлението, с които днес могат да се направят всякакви магии. Но преди да сте си помислили, че всичко е само прожектори и светлини, бързаме да ви кажем, че и тук може да се заложи на различни “заигравания” с техниката. Минималистичният подход е възможен тогава (но не само), когато историята сама по себе си е достатъчно силна, стряскаща, рязка и крайна, че да развълнува наблюдаващите. Този ефект, разбира се, може да се постигне и с помощта на свръхинтерпретацията, и с натрупването на допълнителни елементи и помощни средства, каквито се явяват всякакви звукови и визуални ефекти. 

Въпреки че има някои основни линии, по които театърът остава непроменен, откакто свят светува, невъзможно е на тази база да заключим, че той е такъв, какъвто е бил преди 5 века или дори преди 50 години – та, самите ние сме се променили много от тогава. Театърът е жив, динамичен и бурен. Именно това го прави толкова интересен за гледане, наблюдаване и отдаване. И не забравяйте – ходете на театър, хубаво е!