fbpx

Сблъсъкът на дигиталната ера и театъра през XXI в.

театър

Само до преди година не можехме да си представим, че една театрална постановка може да се проведе без публика в салона. Но и такива неща вече се случват. Разказването на истории може да се превърне в магия, ако има кой да ги чуе, види и усети. Това е и причината театърът да е двустранен процес – място, където се намират хората, които, от една страна, имат какво да представят и тези, които искат да видят нещо. Съпреживяването на емоцията сближава публиката и актьорите, а там, между седалките и сцената, се ражда магия, която едва ли може да бъде усетена отвъд вратите на салона. Театърът изисква времево и пространствено сливане. През изминалата година обаче между зрителите и артистите застана екранът. 

Може ли театърът да бъде стриймван? 

В опитите си да оцелеят, театри у нас и по света отвориха “вратите” си за интернет пространството – една алтернатива, която неизбежно повдигна въпроса за взаимодействието на театъра с дигиталната среда във времето, в което живеем. Театрални фестивали с дългогодишни традиции също се видяха принудени да поставят своите участници пред компютрите. И тук не говорим за излъчване на стари записи, а директно предаване от “мястото на събитията” – сцената в театъра, където публика няма. 

“Вива Арте” също се срещна със своите почитатели от къде ли не, посредством интернет. И съвсем не отричаме, че беше приятно. Онлайн постановките бяха поредното доказателство за адаптивността на театъра като изкуство, което може да достигне до хората, независимо от ситуацията. На пръв поглед труднореализируемата задача стана реалност. А хората получиха дори минимална доза от изкуството, което обичат. 

На фона на случващото се обаче, не са единици хората, които поне веднъж се запитаха дали театърът ще оцелее и какъв ще бъде той след това, какво е влиянието на дигиталния свят върху формата на това изкуство и т.н. Това са само част от темите, които се бяха загнездили в обществото отдавна, но лавината от streaming ги превърна в гореща тема, която няма как да се подмине. Други пък откровено поставиха въпроса дали не е време за промяна, която да превърне театъра в изкуство, достъпно там, където всички прекарваме най-много време – пред компютрите. 

Въпреки дигиталното си тяло, театърът продължи да диша, защото той е живо изкуство и трудно бихме могли да си представим, че интернет може да го подчини. Знаем го, защото нашите зрители, които идват в салона, за да ни гледат, дори и да са малко, са отдадени на всяка секунда, която им подаряваме. И тази връзка между публика и актьори няма да умре само защото живеем в свят, пълен с устройства. Театърът е оцелял във всякакви условия и световната пандемия ще е поредното преодоляно препятствие. Освен всичко това, отворена остава дискусията за т.нар. “дигитален театър”, която беше в основата на много творчески конференции по цял свят. За осъществяването на подобна идея – само времето може да говори. 

Защо ни е толкова нужен “живият” театър през XXI в.? 

Разказвайки истини, смешки и споделяйки тревогите си с вас от трибуната, която имаме, ние всъщност сме “гласчето” в главата ви, което има за задача да ви разведри или вразуми – когато, от каквото имате нужда. И в този ред на мисли: къде остава “храната” за душата, ако театърът го няма и може ли виртуалният свят да е наш единствен източник на тази “стока” от първа необходимост? Това, на което можем да се надяваме, е че когато свърши бумът на streaming в онлайн пространството, хората ще са “гладни” и ще дойдат сами в салоните. 

Театърът като форма на изкуство е достатъчно адаптивен, за да може да предлага на своите зрители “заместител”, дори по време на пандемия. Но ние сме съпротивителната сила, с която дигиталната ера ще се сблъска. Вярваме, че сме способни да променим времето, в което живеем, а не то да промени това, което до сега е съществувало такова, каквото го познаваме. Театърът не е само 2-часовото представление, което гледаш, а той е поредица от действия, превърнали се в ритуал за всички, които го обичат. От това да си сложиш любимата рокля, червилото и обувките, през това да влезеш от главния вход на театъра, който да те зареди с невероятна емоция, да се насладиш на угасването на прожекторите, вдигането на завесите и поклоните, до това да споделиш няколко часа в компанията на човек, който има същите интереси като теб.

С нетърпение очакваме пространството ни отново да загъмжи от именно такива хора, дошли да се наслаждават на 100% на това, което ние искаме да им дадем. Защото след всеки трус творческият импулс се връща с гръм и трясък, въображението се възпламенява, а актьорският състав се оживява от случващото се. Така че не пропускайте да дойдете и да се насладите на тази еуфория от цветни емоции и мисли, на която ще ви направим свидетели. Най-доброто тепърва предстои!