fbpx

Свободата за театъра през 2021 г.

театър

В годината на ограниченията най-логично изглежда да си говорим за свободата като най-висше вдъхновение за всичко случващо се на сцената и извън нея. Свободата в своето най-широко разбиране може да се разгледа през призмата на правото, философията, психологията и теологията. Но нейното най-силно отражение безспорно виждаме в нашето ежедневие – във възможността да творим, да се срещаме, да прегръщаме любимите си хора – все неща, които 2020 г. ни взе.

Свободата като дума носи силен парадокс в себе си – от една страна, тя е била причина стотици велики умове да осмислят и преосмислят идеите си и разбиранията си за живота във всяка епоха от човешкото развитие, от друга страна обаче всеки човек смята, че в пълнота познава и разбира свободата като дума. Дали това е така? Свободата ни дава повод да говорим за революциите от миналото, за настоящетото на демократичния свят и за бъдещето на глобализацията. Но и за театъра. Защо? Защото изкуството има нужда от свобода, за да бъде това, за което хората са “гладни”. Защото свободният дух твори свободно изкуство, имащо потенциала да докосне всеки, който има очи да го види, уши да го чуе и душа да му се наслади.

През годините изкуството, в това число и театралното такова, се е наложило под една или друга форма като отражение на света около нас – такъв, какъвто е или такъв, какъвто желаем да бъде. Без да искаме или нарочно творим за нещата, които ни вълнуват във времето, в което живеем и естествено превръщаме създаденото от нас в огледало на всичко, случващо се отвъд залите. Но то е истинско ценно тогава и само тогава, когато има кой да го види – в свободата на представлението е силата на театъра. Ограниченията на 2020 г. определено донесоха след себе си куп вътрешни противоречия и трудни за решаване проблеми. Безспорно алтернативните форми на представление са начин театърът да напомня за себе си и за наличието на живот в това изкуство въпреки обстоятелствата. Това “командно дишане” обаче има своя срок на годност.

Говорейки за свобода и театър, е трудно да сложим граници на дискусията. Изникват редица въпроси, свързани с дейността на свободните артисти, със свободата на изкуството, чрез което може да изразяваме недоволството си, с освободените от предразсъдъци зрители, финансовата несвобода на театъра  и още и още… Трудно е да обхванем всички аспекти на свободата като необходимост, ценност и цел, но днес няма и да се опитваме да го направим. Ще си помечтаем за свободния театър с пълните зали и притаените гласове на зрителите в очакване постановката да започне – защото сега сме свободни поне да мечтаем. Защото театърът е храм, а в храма всеки трябва да е свободен да мисли, чувства и обича.