fbpx

Етикет: любов

театърът

Театърът в празника на виното и любовта

Какво по-хубаво от това да имаме цял един месец, в който спокойно можем да си говорим за любов, да гледаме филми за любов и всичко около нас да е любов? Февруари ни дава възможност не просто да отворим сърцата си, а да го направим, както подобава – с чаша хубаво вино в ръка. 

И ако сега си мислите, че тук е мястото да ви попитаме кой от двата празника ще отбележите – Трифон Зарезан или Свети Валентин, ще ви изненадаме и няма да го направим. Защото знаeм, че виното и любовта вървят ръка за ръка повече от всичко останало на този свят и към избора на всяко от двете трябва да се подхожда с еднакво голямо внимание. 

И това не се отнася само до влюбените двойки, но и до щастливо необвързаните. Празникът на любовта не е само за тези, които вече са я открили, но и за тези, които, подобно на любимата ни Кари Брадшоу, я търсят: “Търся любов. Истинска любов. Абсурдна, всепоглъщаща, да не можем да живеем един без друг, такава любов.” 

Всяка Любов е едно от малките чудеса на живота.

Въпреки че 14 февруари е само един ден от календара, той умело насища целия месец с една особена енергия, която витае във въздуха. Някои слагат розовите очила и се отдават на нестихващ маратон от целувки и подаръци, докато в същото време други се опитват с всички сили да избягат от всеобщата еуфория на празника. Защото през призмата на всяка съдба, любовта е различна емоция. Но един театрален билет може да обедини всички на едно място – в залата, откъдето често си тръгваме по-замислени, по-спокойни и дори по-обичащи. Защото отговорите на въпросите, пред които любовта може да ни изправи, са всеобща енигма, решението на които търсим на по чаша хубаво вино. 

В главната роля – Нейно Величество Любовта!

Може ли любовта да ни изненада с нещо? Готови ли сме да се надсмеем на нещата, които правим от любов? Колко глупави сме всъщност, когато обичаме? Лъжем ли, или сме напълно искрени? Колко наивни и добри, но едновременно с това зли и остри можем да бъдем към човек, който ни обича и този, когото ние обичаме? Показваме ли достатъчно обич и грижа към половинката си? 

Не можем да пропуснем и въпроса на въпросите: “Как изглежда истинската любов и всеки ли я открива?”, на който едва ли има човек, който да ви отговори толкова прямо, колкото му се иска. 

Тези толкова абстрактни питания придобиват форма, вид и име в момента, в който срещнем Любовта. Често не си ги задаваме или дълго бягаме от отговора, а понякога – такъв просто липсва. Но пък нищо не ни пречи да мислим и говорим за любовта заедно. 

Не чакайте 14 февруари, за да се отдаде на няколко красиви часа, в които главната роля да е нейна – на Любовта, във всичките ѝ причудливи форми, които едновременно обичаме и мразим. Но нека сега вдигнем чаши в Нейна чест – защото на този ден Тя празнува.

Любовта: най-очакваната пиеса

Трябва ли да настъпи 14 февруари, за да си спомним за любовта, която изпитваме към половинката си?

Очакваме ли тази дата по начина, по който се готвим да посетим пиеса, която е вълнуваща за нас?

Или това е моментът, в който получаваме официално право да пуснем на воля своя Вик за любов, просто защото денят идва, настига ни и копнеем да му се отдадем? С Любов!

Защото ТЯ е навсякъде – дори понякога да ни се струва, че е маскирана като „Лъжата“, си повтаряме, че напук на всичко е Истина. И пак я търсим, изпадайки в „Умопомрачение“… 

Безрезервна ли е, или я подчиняваме на егото си, превръщайки душата си в миниатюрен Бардак от противоречия… И „Малко комедия“ може би играем понякога, за да предизвикаме Чувството, но това ни е простено, защото каузата е свята. 

Любовта – пружината на живота, смисълът на диханието, подскоците на сърцето. Тя празнува! С нея става толкова „Горещо“ през снежния февруари, че мигом се стопява преследващата ни апатия на ежедневието. Ден, в който се сепваме, че сме тук – с дара, наречен живот, но не за да оглеждаме витрини и да се чудим скъп ли трябва да е подаръкът за любимия ни човек, или е важна стойността на жеста…

И Денят на влюбените е ежегодната пиеса за любов, за която купуваме билет, без да мислим за цената.

Очакваме завесата да се вдигне… За да ни припомни незабравимото, но нерядко игнорирано зад пелената на мрачния делник. 

За възвишеното, което ни издига, но ние честичко го принизяваме в страсти и пороци. 

За слънцето в зимния ден и топлината на домашния уют, които винаги навреме получаваме, но невинаги на момента оценяваме. 

За силата, която е всеопрощаваща и вездесъща, способна да прескочи и най-високата ограда от бодлива тел. 

За Нея, в чието име е залагана чест и поставян на карта живот. 

За Царицата, чиито доброволни поданици сме; и без чиято милост сме безлични човекоподобни. 

Посрещнете Я на сцената – 

Нейно Величество Любовта!