fbpx

Етикет: театър

театър

Свободата за театъра през 2021 г.

В годината на ограниченията най-логично изглежда да си говорим за свободата като най-висше вдъхновение за всичко случващо се на сцената и извън нея. Свободата в своето най-широко разбиране може да се разгледа през призмата на правото, философията, психологията и теологията. Но нейното най-силно отражение безспорно виждаме в нашето ежедневие – във възможността да творим, да се срещаме, да прегръщаме любимите си хора – все неща, които 2020 г. ни взе.

Свободата като дума носи силен парадокс в себе си – от една страна, тя е била причина стотици велики умове да осмислят и преосмислят идеите си и разбиранията си за живота във всяка епоха от човешкото развитие, от друга страна обаче всеки човек смята, че в пълнота познава и разбира свободата като дума. Дали това е така? Свободата ни дава повод да говорим за революциите от миналото, за настоящетото на демократичния свят и за бъдещето на глобализацията. Но и за театъра. Защо? Защото изкуството има нужда от свобода, за да бъде това, за което хората са “гладни”. Защото свободният дух твори свободно изкуство, имащо потенциала да докосне всеки, който има очи да го види, уши да го чуе и душа да му се наслади.

През годините изкуството, в това число и театралното такова, се е наложило под една или друга форма като отражение на света около нас – такъв, какъвто е или такъв, какъвто желаем да бъде. Без да искаме или нарочно творим за нещата, които ни вълнуват във времето, в което живеем и естествено превръщаме създаденото от нас в огледало на всичко, случващо се отвъд залите. Но то е истинско ценно тогава и само тогава, когато има кой да го види – в свободата на представлението е силата на театъра. Ограниченията на 2020 г. определено донесоха след себе си куп вътрешни противоречия и трудни за решаване проблеми. Безспорно алтернативните форми на представление са начин театърът да напомня за себе си и за наличието на живот в това изкуство въпреки обстоятелствата. Това “командно дишане” обаче има своя срок на годност.

Говорейки за свобода и театър, е трудно да сложим граници на дискусията. Изникват редица въпроси, свързани с дейността на свободните артисти, със свободата на изкуството, чрез което може да изразяваме недоволството си, с освободените от предразсъдъци зрители, финансовата несвобода на театъра  и още и още… Трудно е да обхванем всички аспекти на свободата като необходимост, ценност и цел, но днес няма и да се опитваме да го направим. Ще си помечтаем за свободния театър с пълните зали и притаените гласове на зрителите в очакване постановката да започне – защото сега сме свободни поне да мечтаем. Защото театърът е храм, а в храма всеки трябва да е свободен да мисли, чувства и обича.

театър

Есента, в която се завърнахме в театъра – а дано, ама надали

На пръв поглед изглежда, че театралната зала не се различава особено от останалите обществени места, които са потенциално опасни по време на пандемия.

Но това не е съвсем така и ние сме готови да ви го докажем:

– Поради наложените изисквания за 30% запълняемост на театралния салон, няма как да приемем повече от 140 зрители (а някъде и по-малко, в зависимост от капацитета на залата)

– Всички зрители влизат през отделни широки входа, постепенно, без да се засичат, освен ако не го направят умишлено

– Фоайето на театъра осигурява лично пространство, което е по-обширно от всеки ресторант, бар или дискотека, отново заради наложените изисквания за до 30% запълнямост на театралния салон.

– По време на спектакъла зрителите са настанени на препоръчителното разстояние един от друг. Всички те би трябвало да стоят спокойно, с гръб един към друг, да носят маски, с изключение на актьорите – поради спецификата на работата им (иначе бихме пренесли зрителите в някаква научно-фантастична реалност ). Но ако някой от зрителите реши да наруши предписанията, ние не сме в състояние да му попречим.

– Съгласно противоепидемичните изисквания театърът се дизенфикцира два пъти на ден, включително повърхности и пространства, проветрява се и се осигуряват дезинфектанти.

Държавата няма да си позволи да ни затвори отново. Ще ни затворите вие, зрителите, ако не ни подкрепите! Театралният салон е в пъти по-безопасен от градски транспорт, търговски обекти, заведения, барове, дискотеки, спортни събития, семейни тържества и много други.

Зрителите и актьорите споделят едно и също пространство и един и същ въздух. А след толкова месеци на изолация всички ние заслужаваме да споделим емоцията от една приятно прекарана вечер.

В тази обстановка на масова психоза и страх, човешката психика има нужда да се разтовари и затова ние продължаваме да работим, за да предложим едно от най-сигурните лекарства – смеха – а светът е оцелял, защото се е смял.

Омайна нощ

Подарете си една “Омайна нощ”

2020 г., когато на света не бяха дадени почти никакви поводи да се смее, създадената от Велко Кънев  постановка “Омайна нощ” ще го направи за 15-а поредна година. Датата е 20 ноември, а на една сцена отново се събират Мария Сапунджиева, Асен Блатечки и Юрий Ангелов. Откритата сцена “Сълза и смях” ще очаква посетителите, които, заедно с всички замесени в този проект, за последен път в София ще имат възможност да се насладят на историята. По текст на Жозиан Баласко, това късче от съвременната френска комедиография ще ви накара да забравите собствените си неволи и да се докоснете до тези на героите, да се посмеете истински с тях и дори да ви се прииска да имате повече време за разговори в компанията на някой непознат и чаша коняк.

“Омайна нощ’ проследява срещата на трима герои – затворничка, пусната в едва петдневен отпуск, ТВ водещ на хитово предаване и келнер с тежко минало и настояще. Те на пръв поглед са нищо повече от непознати, които нямат цел в своето пътуване.  Но дали разговорът им в бюфета на гарата ще ги остави за дълго такива? Има ли какво да крият един от друг, или именно фактът, че са от различни “вселени”, ще им помогне да бъдат по-искрени от всякога? А ако има нещо, което може да стопи ледовете между трима непознати по-добре от коняка, то това е шампанското! В нощта между два влака за Париж тримата непознати ще пият много шампанско и много коняк, ще се смеят и ще говорят по-свободно от когато и да било.

За първи път “Омайна нощ” се поставя през далечната 2005 г. и то не кога да е, а през месец февруари – месеца на любовното и алкохолното опиянение. В абсолютен унисон с това, в историята на героите преобладават любовта френска и тежкият махмурлук – защото може ли да го има едното без другото? В постановката и до днес се усеща присъствието на брилянтния режисьор Велко Кънев, който преди 15 години усеща нуждата от това да доставя радост и представя на българската аудитория история, която по неповторим начин ще ви накара да се усмихнете.

Тази гара в тази нощ ще се превърне в посока за тримата герои, които въпреки че на пръв поглед нямат нищо общо, ще открият, че приятелството между тях е повече от предопределено. За да станете свидетели на безупречната игра на Асен Блатечки, Мария Сапунджиева и Юрий Ангелов на 20 ноември, побързайте да се сдобиете с билети още сега!