fbpx

Театърът – “най-висшият институт за художественото слово”

театър

Свикнали сме, че когато има повод за празнуване, датата носи съответния цвят в календара. Но има дни, които не се нуждаят от специално отбелязване, за да бъдат почетени. Именно такъв е 24 май, когато хората у нас по-гордо, по-одухотворено и по-смело изговарят всяка буква и дума. 

Благодарение на словото, всеки човек има възможността да се издигне над битовото и да се докосне до нещо по-висше от самите нас. Театърът е отражение именно на това “посягане” на човека към високото изкуство – към изкуството, което умело борави със словото и умело превръща думите в своя “инструмент” на въздействие. 

Когато думите са достатъчни, нищо друго няма значение! 

Словото не е за нас. То е за другите. Защото ни позволява да бъдем част от колектива. То е мостът, от който всеки се нуждае, за да не се удави по своя път. С думички като “любя”, “ласка”, “очарователен”, “изневиделица” и ред други пъстро звучащи комбинации от букви ние обичаме, тъгуваме и ликуваме. Именно затова ролята на словото в театъра е ключова, защото това е живо изкуство, в което очи в очи зрители и актьори търсят пътя помежду си – едни тръпнат да предложат своя прочит на дадена история, а другите чакат да я чуят. 

Думите могат да се запазят само тогава, когато са записани. Или чути. От много хора. Колко често самите вие се сещате за нещо, което отдавна, отдавна сте чули някъде, но силно ви е впечатлило? А в колко от тези случаи сте се намирали в театрална зала?  Актьорите в театъра нямат цигулка, нямат перо, нито пък имат четка и бои – те имат само себе си и тези няколко реда, които обаче трябва да кажат така, че зрителят да настръхне, да се разсмее, да усети болката или радостта. Точно в този единствен момент. И те успяват!  

От името на целия екип на Viva Arte ви честитим днешния празник, а именно Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. С пожелание да намирате утеха, но и вдъхновение,  прозрение, но и въпроси в словото, до което се докосвате, но най-вече с призив да го пазите, да го помните и да го предавате нататък. 

Защото свят без писменост е възможен, но е много мрачен. И когато си говорим за писменост и култура, то всички трябва помним, че “театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващо се първоначално училище за културата на всеки народ.” Затова – елате на театър, хубаво е! 

*“най-висшият институт за художественото слово” (цитат от Пенчо Славейков)